Как се достигна до идеята
“Здравейте, аз съм Ани и съм на 11 години…
Имам брат-близнак и по-малка сестричка. В моето семейство всички говорят, освен аз. Е, не съм съвсем единствена – кучето и котката също не използват думи.
Обичам живота си и през повечето време съм усмихната.
Обожавам музиката, ритъма, и песните. Отскоро започнах да тананикам, но не ми се получава частта с изпяването на думите. Иначе си ги знам, но като отворя уста не казвам точно както ми се иска. Затова замествам думите с някой случаен звук, който излиза от устата ми и пак става чудесно. На мен си ми харесва, а и хората около мен много ми ръкопляскат. Казват, че съм супер готина и много ме прегръщат. Почти съм сигурна, че преди време съм направила нещо страхотно без да се усетя – защо иначе ще получавам толкова много гушкане и усмивки.
Допреди 3 години мама често беше тъжна, напрегната и незнайно защо, като ме погледнеше, придобиваше измъчен и съжалителен вид и се разплакваше. Това доста ме объркваше, защото не знаех какво точно съм направила. Не обичах да гледам как мама плаче. Опитвах с това да я пипам по сълзите и да хващам косата ѝ, за да я мириша, но се оказаше с обратен ефект – тя се разплакваше още повече и ме стискаше много, ама много силно. Е, това второто поне го обичам. Все пак, добре че този етап отмина. Сега с мама сме си чудесно – тя като че се отпусна и започна да се радва повече на живота. На мен поне се радва непрекъснато, а понякога се включва в моите забавления и дори е по-шумна от мен.
Аз съм и ученичка – имам много мила учителка, която ме гледа с обожание и непрекъснато ми повтаря, че мога много и че вярва в мен. Чудя се, откъде е толкова сигурна. Но да – аз наистина мога много и съм страшно умна. Разбирам два езика – български и английски, а понякога се упражнявам и с други. Обичам да слушам песни на чешки, на руски, на гръцки, на турски и дори на китайски. Голяма забава пада като си пусна любима песен и я слушам на нов език. А ако знаете колко съм добра с компютрите, таблетите и телефоните – мога да вляза сама в отворена мрежа, мога да отворя затворен лаптоп и да си пусна интернет експлорер. Откривам лесно и бързо папките със снимки, музики и филми във всеки дивайс. И в много електронни игри ме бива.
Но не е само това. Мога да общувам и с хората. Това е доста трудно, но се справям много добре. Дори с непознати ме бива.
Много ми е хубаво да си играя със сестра ми на повтарянка, да слушам и наблюдавам как брат ми пее и танцува някоя от любимите ми песни – той е много забавен и винаги ме разсмива. С мама си играя на много неща – само да не е заета с къщата. С татко танцуваме понякога. Аз съм доста по-добра от него, но не му го казвам, за да не го обезкуража.
Играя и с децата от училище – е, с тях е различно, защото и те като мен не казват думи, но се разбираме като се наблюдаваме и си показваме какво искаме. Въобще – голяма забава пада.
Да си призная, повече обичам да съм сама, но и общуването не е за изхвърляне.
От няколко месеца мама изглежда по-вдъхновена и развълнувана от обикновено. Разказва ми за някаква нова идея-мечта и че всичко ще бъде наред.
Не съм сигурна какво точно става, но се радвам, че мама е добре. Обичам когато мина покрай нея случайно и тя ме грабне, за да ме стиска, целува и да ми повтаря, че съм прекрасна и че всичко ще се нареди.
И знаете ли – напълно съм съгласна с нея – всичко ще се нареди.
Животът е прекрасен, защото ме обича и аз го обичам.”
“Здравейте, казвам се Светле – майката на Ани. Една от майките на дете с аутизъм.
Узнах съдбата си, когато Ани беше на 3 г., приех я, когато тя стана на 8 г. Пет години прекарах в терзания, чувство за вина, търсене на причините, плач и съжаление.
Една вечер, когато седях в леглото до нея и притихвах, за да ѝ дам възможност да заспи, ме заля една нова за мен мисъл – “Моето дете не е “счупено”.
Тя е специална, прекрасна, обичаща с цяло сърце и чистотата на дете. И това ще бъде нейният живот. Ние ще бъдем заедно до края на дните ми. Заедно ще изпитваме чистата, взаимна, безрезервна обич на дете и неговата майка. Всеки ден, с всеки жест – до края на дните ми. Това мило дете е човек, който има специален път, специална съдба и който спокойно го следва. С усмивка и доверие към живота.
И тогава разбрах – моята съдба е да живея различен живот в даване и получаване на най-чистата и истинска любов. Тогава разбрах това, което други хора бяха прозрели вече – че съм благословена.
Имам възможността и щастието да съм майка на една огромна топка невинна любов, едно прекрасно същество, което обича живота, приема съдбата си и живее с радост всеки свой миг. Обичам я безкрайно и убедено смятам, че ако времето се върне назад и тя не се появи в живота ми, ще има огромна празнота в него. Не мога да си представя живота си без това дете.
Никога не бих се отказала от моята дъщеричка.
Ще се боря за това тя да живее добре – да се развива, да се радва все така на живота, да живее в спокойна и приемаща среда, с много обич и доброта. Ще се боря и за това да съм здрава и в добра форма, за да съм до нея възможно най-дълго.
Най-голямото ми желание е да подсигуря живота ѝ за времето, когато вече няма да ме има. И ще го направя с цялото си сърце. Докато съм жива, до последния дъх.”
Хроника
Февруари 2023 г.- Февруари 2024 г.
# През февруари 2023 г. Светлана (Мутафчиева) ражда идея за селището за пълнолетни хора с аутизъм, в което се настаняват заедно със семействата си или с част от тях.
# Първоначалната идея, постепенно се обогатява и прецизира, благодарение и на многобройните разговори, и представянето ѝ пред различни хора. Така концепцията се разгръща до Селища с дневен център с възможност на настаняване на пълнолетни хора с аутизъм със семействата си или без придружител.
Март 2024 г.
# Запазен е домейн с името spectrum-people.org, за изборът на което доприсаня Мирослав Долапчиев, който се заема с изработка на логото на бъдещата Фондацията.
Април 2024 г.
# Проектът получава своето първа подкрепа от издателство “Кибеа”, които предлагат да поставят информационни флаери в книгите по темата Аутизъм, както и в една от книжарниците им.
# Създава се първата презентацията на проекта, в който се разказва за селищата с дневен център за пълнолетни хора с аутизъм.
# Провежда се първото събитие, на което се говори за проекта и се събира първата вноска за закупуването на терен на пилотното селище. Сумата е 3214 лв. Събитието е парти за рожден ден на организация за избор на професия и развитие на кариерата – Кареа ООД, организирано от Светлана.
# Рада Кортезова дава идеята за името на български на фондацията и проекта – “Спектърни хора”
# Създава се фейсбук група “Приятели на проект Спектърни хора”.
# Създадени са няколко дизайна на информационен флаер за проекта.
# Постепенно се сформира се първоначалния екип от експерти, помощници и наставници.
Май 2024 г.
# Създаде се логото на проекта и фондацията – символ от пет сърца, всяко с различен цвят, заедно обхващащи част от спектъра.
# Завършва се изграждането на сайт “Спектърни хора”.
Юни 2024 г.
# Провежда се първата среща с родители на деца с аутизъм – за представяне на идеята за селищата с дневен център.
# Подават се документи за регистриране на фондацията като юридическо лице. Фондацията се създава с цел реализиране на проекти по за изграждане на селища с дневен център за пълнолетни хора с аутизъм.
# Фондацията е регистрирана на 11.06.2024 г.
Историята продължава. Станете и вие част от нея.