Фондацията

“Пълноценен живот и добра среда за пълнолетните хора с аутизъм.
Подкрепа на родителите и семействата в грижата за тях.”

Започва се от едно селище, и се пренася опит при всяко следващо. Пилотното селище ще бъде в близост до гр. София, сред природата. След това ще се създадат още няколко селища до гр. София. Успоредно с тях ще се изградят такива и в близост до по-големите градове в страната.

Правим го, защото вярваме, че има смисъл този проект – и за нас, и за тези, за които го изграждаме. Работим, за да осигурим решение на важен, според нас, социален проблем.

Правим го, защото вярваме, че ще можем да сме полезни. Влагаме се и отдаваме усилията си, за да постигнем достоен и ценен за нас резултат.

Правим го истинско и за дълго. Правим го така, че след като си отидем (след 20-30 години), нашите деца, които ще живеят поне още 30 години, да имат стабилно, устойчиво настояще до края на техните дни.

Откритост в намеренията и чистота в действията. Намеренията ни са чисти, нуждата ни е да създадем нещо стойностно, затова няма какво да крием, дори бихме искали да се вижда къде и за какво отива всяка една стотинка.

За нас качеството означава човечност, грижа, уважение на достойноството на хората за които го правим и нищо различно от това няма да приемаме в работата си.

Вярваме в парадигмата на изобилието във всичко, включително в това да се намирят решения, които да са в полза за всички страни едновременно. Знаем, че е въпрос на нагласа  и готовност за достатъчно задълбочено търсене и мислене.

Финанси в този свят се намират достатъчно. Ние не търсим пари на всяка цена, от всички, отчаяно и от страх за оцеляването си. Това е проект, който се прави не от страх, а от любов, от обич към пълнолетните хора с аутизъм. Вярваме в проекта си и знаем, че хората, които го харесат, ще го подкрепят финансово, защото ще го приемат и за свой. На всички останали не искаме да досаждаме и да принуждаваме – напротив – нека хората следва своя усет за това какво да подкрепят и на какво да отделят време и ресурси.

Съжаляването, самообвиненията и вината оставяме за друг живот. Нямаме време за това, времето ни е да градим и да поддържаме.

И пазим достойноството на другия във всеки разговор и взаимоотношение.

Когато няма “Печеля-печелиш” избираме да се разделим, защото вярваме в изобилието от възможности и нищо не се прави на всяка цена.